Стъклен дом

Днес приказката ми тръгва първо от киното. Не че няма да стигна до архитектурата, но киното е повод. Защото най-после се появи нещо изключително качествено в това поприще и не може да не му обърнем подобаващото му се внимание. Е, може и да съм позакъснял с тоя коментар, защото вече вървят епизодите от втория сезон на "Стъклен дом", но по-добре късно отколкото никога! Което важи и за самото събитие - появата на български сериал с качество по нищо неотстъпващо на най-добрите американски примери. Ако на някой това му се струва твърде силно казано, моля да се замисли дали не е развил типично българския синдром на отрицанието. Не че аз съм мерило, сигурно има хора, които разбират от кино многократно повече от мене, но мисля че зад типично нашенското НЕочакване на нищо добро, винаги трябва да стои готовността да похвалим качествените неща излезли от български ръце. За мене тоя сериал си струва овациите, така че му ги давам с гордо извисени нагоре палци!!!
Какво общо с архитектурата обаче? Ами как - малко ли стъклени домове се направиха последните години? Ами молове? А не ви ли се струва доста изискана архитектурата, която се мярка като изключително добре подбран заден план между кадрите на филма или пък "барнатите" интериори, които със сигурност са далеч по-стилни от тези в "Листопад" да речем? Някак да ви лъха на Европа?
Чакаме ли ние архитектите да дадем овациите си за нещо, което е наистина добро или свикнахме да НЕхаресваме както всички останали и се четкаме само по разни конкурси и връчвания на награди. Уважаваме ли се като гилдия или по-умеем да търсим кусурите на другите, вместо да се радваме на всеки светъл лъч. Толкова ли много са порочни нещата в
България, че всякаш вече не ни достига никак добро отношение. Толкова ли много лоши примери имаме, та не можем да видим добрите - нещо като "от многото дървета не се вижда гората" или наистина нямаме добри примери. Ако питате за моето скромно мнение: светли лъчове доста, овации - малко! Да вярно е, че нямаме Франк Гери, но и да иамхме все някой щеше да каже "аве тоя пунтира Франк Гери". Толкова ли е лошо, питам се аз? Щях да се радвам много повече ако имаше подобия отколкото на това че ги няма. Като в българското кино - всички правеха арт кино, някакви дълбоки идеи прокарваха, а всички останали, за които уж този продукт бе създаден, оставахме само с горчив вкус в устата. Така че започвам да се питам дали не е време за "български постмодернизъм", за по-ясни послания, които обикновения човек да разбира, за заемки, които пак ще са по-добри от безпардонното ни желание за лична изява. И за толерантност към всичко това.