Имат ли шанс градските паркове?

 Когато общото звучене на статиите тук е по-скоро "критикарско", би било изключително нечестно ако нещо положително мине през погледа ни и ние просто го подминем. Затова ще споделим задоволството си от факта, че вече повече от месец в кварталния парк, който доскоро беше дотолкова изоставен, че хората го заобикаляха, се върши чудесна работа по неговата поддръжка. Боядисаха се всички пейки, като се подмениха счупените дъски, подрязаха се храстите и дръвчетата, преди седмица когато кърлежите тъкмо плъзнаха по кучетата напръскаха полянките, та дори предупредиха с табели, а днес за огромна моя изненада няколко мъже почистваха едри отпадъци. Само се страхуваме, че ако благодарим може някой в общината да реши, че са направили твърде много, ако не благодарим - също... Така че нека все пак да признаем добрите си чуства, но и да предупредим, че не само очакваме да се продължи в този дух, но и да става все по-хубаво около нас, без непрекъснато да се спекулира с липсата на срества!

АдреЗа на Никополис ад Иструм

Предполагам всеки е попадал на онази... реклама по БНТ, в която се рекламира не друго, а нашата... страна.  Може и да съм малко тъп но никак не ми става ясно всъщност каква е целта на тази реклама. И изобщо ако носи някакво послание на мене ми звучи в най-добрия случай нещо като " ...ако не знаете България е голяма работа!" Да - и това е послание но му е сбъркан адресанта - все едно краставичар да си направи реклама за краставиците за да си я гледа сам вечер на "видеото". И в тоя смисъл попадам онзи ден аз на "един от най-добре запазените римски градове на Балканския полуостров - Никополис ад Иструм". Архитектите сигурно сме го учили по градоустройство - някои повече, други - както се вижда попадаме изненадани на него. Археолозите и историците и те са го учили по... каквото там го учат. А обикновените хора къде да научат за него? Може би нямаше да е зле когато си рекламираме страната на себе си да си кажем нещо, което се предполага, че не знаем. Колко от нас знаят изобщо къде се намира Плиска или Преслав и могат ли да бъдат видяни. Колко от нас знаят как да стигнат до Перперикон, макар че за него се шумеше - явно се е шумяло за други неща. Знаем ли за гробницата до Узунджово, за Японските инвестиции в нея за които аз съм чул от приятели и сам не знам колко информацията е достоверна. Изобщо питам се с какво ни занимават медиите след като не знаем подобни неща. Е, да, ако не ни правят по-умни поне ще ни направят непушачи. Или по не ще опитат. Та... като се харчат  пари за подобни реклами, един адрес да бяха оставили както се казва!.. АдреЗа!!!

Много шум за нищо!

 Днес тъкмо седнах да похапна и отнякъде се разнесе силен тревожен глас: "Внимание! Извършва се техническа проверка!" Кучето ми направо се поболя - започна да тича като лудо из къщи да лае непознатата заплаха през балкона. Откровено се подразних! И не само заради напрежението, което ми създадоха а защото се запитах не започнаха ли да стават твърде чести тия  проверки на... не знам как се наричат, може би звукови системи за сигнализиране на гражданите при опасност... Някак внезапно някой се сети точно сега, когато темата за тероризма и престъпността непрекъснато се преекспонира и качулати командоси залавят подли бивши министри, да се изпробва поне два пъти годишно въпросната система. Това най-малкотро означава, че в тая държава най малко на шест месеца се случват подобни разтърсващи събития и ние много държим звуковата система да работи че току виж хората не разбрали че ги бомбардират или, че е гръмнал някой склад с боеприпаси... Изобщо колко често се е налагало да използваме тази система за да създаваме дискомфорт на 2-3 милиона души в столицата поне два пъти годишно? Питам се кой има полза на същите тия хора непрекъснато да им се напомня, че трябва да се боят от нещо, че винаги има някакъв враг. Не започват ли нещата да приличат на една книга на Орсън Уелс, където хората непрекъснато живеят във война или на една Сирия, която била от десетилетия във военно положение. Да изглежда смешно, но също толкова смешни бяха и гореспоменатите барети по телевизията - важното е че се случва и ако архитектурната среда влияе на хората, то внушенията кото речта или двумерните образи оказват са многократно по-директни. Доказа го и кучето ми което горкото тича напред-назад из къщи поне още половин час след като въпросната проверка приключи...

  P.S.  По-късно от новините се разбра че всъщност това е изискване и практика в целия EU... Лошо, много лошо!..

Великите пожарникарски открития

Вчера ми попадна разпределението на небостъргач в Ню Йорк. За моя голяма изненада в стълбищната клетка не беше осигурен достъп на естествена светлина или както нашите пожарникари го наричат "естествена вентилация". Изобщо ако се позагледаме в западната архитектура ще видим че се радват на доста по-големи свободи по отношение на нормите произлезли от противопожарни изисквания. А ако разгледате пожарникарския правилник направо ще се овъртолите в норми, правила и изисквания. Питам се защо е така? Излиза, че онези хора разчитат на по-добра работа на пожарната... Или пък в отговор нашите пожарникари биха казали - "не те имат по-добри вентилационни системи!". Но з пък ще попитам не е ли редно инвеститорът да реши дали да направи сграда със скъпа вентилация, но с вътрешно стълбище и да речем много по-добри апартаменти, които съответно ще продаде на по-добра цена? Защо у нас винаги някой друг се грижи за нашето здраве всякаш ние сме малоумни и не можем да направим сами логичния избор?

Светло зелено

Днес настроението ми беше някак ведро, в унисон със слънчевия, но студен зимен ден и ми се искаше да намеря повод да драсна някой положителен ред. Но някъде там първо ударих колата в някаква дупка, а после пък се ядосах пак заради дупка точно в средата на едно кръстовище в центъра на София, която всички заобикаляха припряно. После колата ми се хлъзна по една улица пети клас - от тия дето не ги чистят - питам се дали не съм прпуснал някъде в ЗУТ-а че улици 5-ти клас не се чистят... После се загледах в разноцветната украса на един стар блок - саниран ЕПК, в който съседите явно са взели решение всички да боядисат парапетите на терасите си в зелено, само дето всичко зелено беше различно... Но това, последното, по-скоро ме разведри, то май беше единственото положително нещо, което видях днес... И пак се убеждавам, че средата в която живеем определя до голяма степен как се чустваме - влизаш с колата в дупка пет-шест пъти и колкото и да ти се иска да ти е весело - някак не се получава. А как ли се чуства един парижанин, който минава по коледно осветената Шанс Елизе? Отново тъжен въпрос!.. Отивам да гледам някоя комедия!

Много, бе!

Вчера чух по новините, че ремонта на пътя по р.Струма струвал 1 000 000 лева. Някак между другото го казаха, всякаш да не кажем, че не са го казали. Питам се някак глуповато "Абе не е ли много ???" Вярно че не съм специалист по ремонти на пътища, нито пък знам точно колко е повредата, ама явно ще е много повече отколкото показват по телевизията... Пък като се замисля, че за тоя 1000000 в момента можеш да построиш към 2500 квадрата сграда на шпакловка и замазка..."Абе не е ли много ???"

По повод на Несебър

Мисля, че когато става дума за незаконно строителство, сред гилдията на архитектите няма такъв, който да смята че по въпроса има две мнения. А едното мнение е, че не може всеки да си строи каквото си пожелае, където и както си пожелае. Ако трябва да разясним за лаиците - градовете се развиват според устройствени планове, които са така създадени, че да регулират взаимоотношенията, както между най-обикновени съседи, така и между най-различни групи от хора собственици или наематели на недвижимо имущество. Или още по-просто казано, да не се допускат ситуации, при които дискотеката на Пешо да е на калкан с дневната на Иван...

Та в този смисъл едва ли има какво да се коментира по въпроса трябва ли да се спазват устройствените планове създадени с цел всички ние да живеем в една по-добра среда. По сериозен като че ли е въпроса защо изобщо продължава проблема с т.нар. "незаконно строителство". - термин, който би изненадал всеки европеец - как така изобщо някой може да си помисли да построи нещо незаконно. Или изобщо да направи нещо незаконно. Е, европейците, към които ние също се числим, явно не са толкова големи тарикати като нас и обичат да си спазват закона. Или... може би европейците спазват законите си защото си ги харесват, защото им помагат, а не им пречат да свършат каквото са си наумили. Или защото техните закони са закони за всички и някой им гарантира че е така. Чуваме, че имало някакви хотели в стария Несебър, които не можем да коментираме просто защото не сме запознати документално с проблема, но от друга страна е елементарен въпросът как така нашите закони позволяват строителство на подобни сгради в територии под закрилата на Юнеско... Или как малко по- на север се появиха сгради в един резерват. Или как Банско се катери по склоновете на резервата Пирин. Или ако се върнем по-близо до Несебър - в комплекса Слънчев бряг се появиха едни тесни улички с десет етажни сгради от двете страни. Но това са други едни теми за други едни постове...

Но да се върнем на въпроса дали си харесваме законите. Много специалисти смятат че ЗУТ-а е един много добър закон. Но не може да се отрече също, че е пълен с "дупки" - проблеми, които уж засяга, но не в цялата им пълнота. И когато някой попадне в ситуация, за която закона няма точна трактовка, най-често решение взима някой чиновник. У нас чиновниците имат голяма власт... И заради всичко това българинът, който е решил да си направи малка пристройка или магазинче към улицата, или каквото и да било дребно изменение бяга от закона, защото знае, че е ходене по мъките и изисква много време, средства и нерви... Дори като се замисля вече престанах да се изненадвам, когато някой чужденец се учудва колко усложнени са процедурите по одобряването на проекти и издаването на разрешения в България. Защото винаги съм си мислел, че щом на Запад са по-напред би трябвало да изискват повече документи, повече чертежи, повече специалисти... А то било обратното... Дали не започнахме да се затлачваме от прекалено много закони, закончета, наредбички и правила, които и без това никой не спазва. Защото колкото повече правила, толкова по-голяма е опасността да ги нарушиш, съответно да си платиш за да се откупиш. Не ни ли трябват по-ОБЩИ и по-малко, но ясни и точни правила - така ще е по лесно както за тези които ги спазват, така и за тези които следят за тяхното спазване.

Стъклен дом

Днес приказката ми тръгва първо от киното. Не че няма да стигна до архитектурата, но киното е повод. Защото най-после се появи нещо изключително качествено в това поприще и не може да не му обърнем подобаващото му се внимание. Е, може и да съм позакъснял с тоя коментар, защото вече вървят епизодите от втория сезон на "Стъклен дом", но по-добре късно отколкото никога! Което важи и за самото събитие - появата на български сериал с качество по нищо неотстъпващо на най-добрите американски примери. Ако на някой това му се струва твърде силно казано, моля да се замисли дали не е развил типично българския синдром на отрицанието. Не че аз съм мерило, сигурно има хора, които разбират от кино многократно повече от мене, но мисля че зад типично нашенското НЕочакване на нищо добро, винаги трябва да стои готовността да похвалим качествените неща излезли от български ръце. За мене тоя сериал си струва овациите, така че му ги давам с гордо извисени нагоре палци!!!
Какво общо с архитектурата обаче? Ами как - малко ли стъклени домове се направиха последните години? Ами молове? А не ви ли се струва доста изискана архитектурата, която се мярка като изключително добре подбран заден план между кадрите на филма или пък "барнатите" интериори, които със сигурност са далеч по-стилни от тези в "Листопад" да речем? Някак да ви лъха на Европа?
Чакаме ли ние архитектите да дадем овациите си за нещо, което е наистина добро или свикнахме да НЕхаресваме както всички останали и се четкаме само по разни конкурси и връчвания на награди. Уважаваме ли се като гилдия или по-умеем да търсим кусурите на другите, вместо да се радваме на всеки светъл лъч. Толкова ли много са порочни нещата в
България, че всякаш вече не ни достига никак добро отношение. Толкова ли много лоши примери имаме, та не можем да видим добрите - нещо като "от многото дървета не се вижда гората" или наистина нямаме добри примери. Ако питате за моето скромно мнение: светли лъчове доста, овации - малко! Да вярно е, че нямаме Франк Гери, но и да иамхме все някой щеше да каже "аве тоя пунтира Франк Гери". Толкова ли е лошо, питам се аз? Щях да се радвам много повече ако имаше подобия отколкото на това че ги няма. Като в българското кино - всички правеха арт кино, някакви дълбоки идеи прокарваха, а всички останали, за които уж този продукт бе създаден, оставахме само с горчив вкус в устата. Така че започвам да се питам дали не е време за "български постмодернизъм", за по-ясни послания, които обикновения човек да разбира, за заемки, които пак ще са по-добри от безпардонното ни желание за лична изява. И за толерантност към всичко това.